Йордан Йорданов с мнение по темата за пускането на Трети и Четвърти блок на АЕЦ"Козлодуй"

Йордан Йорданов, бивш шеф на АЕЦ „Козлодуй“
БНР, "Преди всички", 23 януари 2009 г.

В „Преди всички” продължаваме по темата отварянето на Трети и Четвърти блок на АЕЦ между популизма и реалните възможности. Днес ще продължим да слушаме политиците. Знаете, в Народното събрание ще продължат дебатите по това проекторешение за пускане на спрените Трети и Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”. Така вече напълно ясно, че НДСВ, ДСБ, ОДС и БНД няма да подкрепят това проекторешение. Те обвиниха БСП в предизборен популизъм. За пускането на двата блока заедно с БСП и ДПС ще гласува Движение „Напред” и „Атака”. Много експертни мнения чухме до този момент, включително и по „Хоризонт”. В „Преди всички” добавяме още едно. То е на господин Йордан Йорданов, бивш директор на АЕЦ „Козлодуй” и експерт по ядрена енергетика най-общо. Добро утро, господин Йораднов.
Добро утро.

Кажете ни, много и основен аргумент на защитниците на една подобна идея за отваряне на Трети и Четвърти блок е, че това е удобният момент, който не трябва да изпускаме?
От технологична гледна точка е възможно, както вие обявихте, рестартиране на АЕЦ „Козлодуй” на Трети и Четвърти реактор или с отработило гориво или с доставено ново свежо ядрено гориво. От политическа гледна точка обаче нещата не стоят така, тъй като това преди всичко ще наруши добрия баланс, добрия имидж, който има България в ЕС и в този смисъл връщане назад е по-нежелателно отколкото това, което се прави в момента – строителството на „Белене” или да кажем евентуално разширението на АЕЦ „Козлодуй” със Седми и Осми реактор.

Защо, господин Йорданов, мислите, че ще наруши този баланс и тези добри взаимоотношения, ако всъщност ни е дадена такава възможност по силата на този, станал прословут вече чл. 36?
Аз не много добре го разбирам този член, в такъв смисъл, че за толкова кратко време, ако той бъде задействан, не знам какви ще бъдат ползите за България, но ако той бъде разгледан в по-дългосрочен план, защото рестартирането на Трети и Четвърти реактор е една процедура, която след толкова дълго стоене на тези реактори, тука две години, рестартирането е един сложен, бавен труден процес и изисква доста време.

Колко време отнема това, господин Йорданов, защото се заговори, че трябва да получат отново лицензия, каквато се оказа, че нямат тези два блока за разлика например от блоковете на Словакия?
Ако това е със свежо ядрено гориво, това са може би две - три години. Ако е с отработило гориво, получаването на лицензия е един процес, който също ще отнеме няколко месеца Не е така кратко, както се обявява от технолозите. Да, действително като технолог мога да кажа, че това 45 дни са достатъчни за рестартирането, но преди това има процедури, които ще отнемат може би два - три месеца.

То стана ясно, че има задвижване на някакви чисто технически процедури точно с тази цел да не се губи време, ако всъщност се стигне наистина до възлагане на такава задача на българското правителство да седне и да разговаря с ЕС за възможността да бъдат отворени тези блокове на АЕЦ.
Трети и Четвърти реактор за разлика от Първи и Втори имат при себе си ядрено гориво, отработено ядрено гориво и те са в експлоатационно състояние, тоест привеждането им в режим на пускане, на рестартиране не е труден процес, защото горивото е там.

Да, стана ясно, че то е за около пет месеца, ако не се лъжа. Поне такава информация дойде от настоящия директор на АЕЦ.
Да. Но тези пет месеца, ако рестартирането стане началото на пролетта, тези пет месеца няма да донесат нищо ново на България, тъй като времето ще се стопли, енергопотребяването ще намалее.

Тук се говори, господин Йорданов, за възможността да продаваме ток и да спечелим по някакъв начин да компенсираме част от щетите и от газовата криза и от икономическата криза, която така или иначе ще бъде по-дългосрочна, ако приемем, че газовата криза на този етап е приключила.
За всичко това трябваше да се мисли тогава, когато блоковете все още работеха, тъй като 2006 година беше посочена като година, в която партньорските проверки всички други проверки ще покажат надеждността на Трети и Четвърти реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Тоест от технологична гледна точка, безопасност, надеждност и икономичност нямаше никакви проблеми, но политиците тогава решиха спирането на тези реактори, пренесоха така да се каже в полза на влизането в ЕС. Някои казаха, че или спирате реакторите и влизате в ЕС или не влизате. Тази ситуация, спирането на тези реактори не беше добро за България. В момента тяхното рестартиране след толкова дълго спиране и стоене също е един процес. Както вече ви казах това е все едно да пускаш нови реактори.

Вярвате ли, че е възможно, ако приемем наистина,че днешното проекторешение стане факт, да бъде прието от депутатите най-вероятно това, а ще стане така и да бъде възложено на правителството да води тези разговори?
Познавайки персонала на АЕЦ „Козлодуй” трябва да ви кажа,че няма да има никакъв проблем с рестартирането на ядрените реактори и си представям те колко са така щастливи и радостни в момента, като подготвят тези реактори за рестартиране. Но познавайки политиците много се съмнявам, особено в Брюксел, които са,ч е те ще разрешат такова пускане на Трети и Четвърти реактор. По-правилното решение е търсене на нови мощности и то спазването на принципа на диверсификацията, тоест да се търси друго ядрено гориво, друг доставчик.

Да, заговори се между другото за Седми и Осми блок, тази възможност.
Това е идея, която се разработваше по наше време и преди. Тази идея беше много сполучлива и тя беше такава, че беше казано да построим Седми реактор. В момента той щеше да бъде пуснат в експлоатация и тогава да спираме Трети и Четвърти реактор. Пускаме Седми спираме Трети, пускаме Осми реактор, спираме Четвърти. Това беше идеята, която беше заложена и след като дойде царското правителство, тази идея беше отхвърлена и беше казано: спираме АЕЦ "Козлодуй”, строим „Белене”.

От което става ясно, че е доста напред във времето като възможност за построяване и да заработи всъщност.
Доказателство за това е липсата на стратегия. България от 2005 година няма действаща стратегия. В момента има проектна стратегия, която виси на сайта на Министерството на енергетиката и икономиката, но няма действаща стратегия, тоест една стратегия, която да покаже каква е надеждността на енергосистемата на България, как са диверсифицирани доставчиците на гориво, за да няма такива кризи, както газовата криза или както сега да говорим,че спешно трябва да рестартираме старите реактори.

То е ясно. Стана ясно, че няма такива резервни варианти, че ние сме зависими. Между другото се появи една такава теза и ми е любопитно да чуя вашето мнение, че така тези дебати са един опит да се отклони вниманието точно от този проблем за една пълна енергийна независимост на страната ни от Русия.
Тя, пълната енергийна зависимост на страната ни от Русия, е факт от много години. В това няма нищо лошо, но тъй като сме влезли в ЕС, подписали сме договор за присъединяване към ЕС, където пише, че диверсификацията един от основните инструменти за надеждността на енергосистемата на България, трябваше през тези години преди, по време на влизането и след влизането да се работи по тази диверсификация, тоест по доставките, да имаме различни доставчици на ядрено гориво, на газ, на въглища, на нефт. Това не е факт в момента и резултатите са ясни.

Така, откривате ли известна политическа непоследователност по отношение на случващото се с тези два блока на АЕЦ „Козлодуй”, имам предвид решения, които бяха взети преди години и така сегашно политическо поведение от тези дебати?
Да, откривам, защото аз очаквах още, когато дойде правителството на БСП на власт, очаквах, че още тогава те ще изпълнят своето предизборно обещание, в което бяха заявили, че ще рестартират Трети и Четвърти реактор. Това не се случи, а се случи след третата година по време, което според мене вече е много късно.

Смятате ли тогава в този смисъл, че така чисто предизборно се говори и въобще се поставя този въпрос и се работи съвсем конкретно по него?
Разбира се, че всички енергетици положително откликват на този апел и ако това се случи, а то сигурно ще се случи ЕС да откаже, тогава ще бъдат покварени надеждите на енергетиците и това ще има обратен ефект.

Те от досегашната си работа би трябвало да могат да преценят съвсем трезво кое е реално и кое не. Едно е надеждата и нещата да се променят, друго е реалността или смятате, че някакви свръх очаквания се създават и у хората, защото видяхте, хората излязоха на улицата с идеята, че имаме шанс да отворим Трети и Четвърти блок на АЕЦ. От друга страна, вие казвате, хората, които работят в областта на ядрената енергетика също са обнадеждени.
Всеки един енергетик, особено ядрените енергетици си обичат реакторите. Те са им като деца и вие знаете, родителите, когато се касае въпрос за децата не трезво оценяват нещата, така че преди всичко енергетиците са готови, те могат, те искат да бъдат рестартирани реакторите, те знаят, че са безопасни и надеждни, но не добре владеят политическата пледоария и от там идват всичките проблеми, от там те бяха /.... с това решение за предсрочно спиране на Трети и Четвърти реактор и аз мисля, че тази игра, която в момента върви трябваше да бъде много по-рано подета, много по-рано разработена с дългосрочна перспектива, защото рестартирането само за пет месеца ще донесе една печалба, която не е сравнима с пораженията, които ще се нанесат върху България за това, че включваме чл. 36 от договора за европейско присъединяване.


А смятате ли, че тази игра, както вие я нарекохте в крайна сметка могат да бъдат губещи политиците, създавайки тези свръх очаквания, че е възможно да се промени ситуацията, ако това не се случи, това да се отрази така по някакъв начин по време на предстоящите избори?
Смятам, защото в енергетиката, особено в ядрената енергетика не трябва да се бърза, не трябва да се работи на юруш. Трябва това да бъде планирано и пак се връщам на това, че България от 2005 година няма официална стратегия, приета от НС, в която всичко това да е разписано. Ако това нещо беше факт, а стратегията се чете и в ЕС, сега спокойно можеше да се върви по нея и да се пускат съответни мощности или да се търси диверсификация на енерго-доставчиците. Тъй като такава няма, всичко се прави на юруш. Аз пак се 3връщам на проблема, свързан с това, че можеше да бъдат построени Седми и Осми реактор като заместващи мощности, с много по-малко пари, за много по-малко време, на лицензирани площадки, признати от съседите на България и с /.../ на произведената енергия от Седми и Осми реактор щеше да бъде много по-малка от тази, която ще бъде на „Белене”.


Разбрахме ви. Благодаря ви за това мнение, изразено в ефира на „Преди всички”. Йордан Йорданов, бивш директор на АЕЦ „Козлодуй”.