Играта за АЕЦ „Белене“ е загубена заради двойното й оскъпяване
Ако ЕС ни отпусне 800 млн. евро компенсации за централата край Козлодуй, те са достатъчни за строителство на VII блок

Йордан Йорданов, бивш шеф на АЕЦ „Козлодуй“
вестник "Класа" 22 март 2009 г.

Интрвюиращ: Георги Велев

Г-н Йорданов възможно ли е да получим нови компенсации за спрените блокове на АЕЦ “Козлодуй” и реалистични ли са нашите искания по въпроса?
Краткият отговор е да, възможно е. И е реалистично, защото нашата помощ е до 2009 г., а при другите страни с аналогични случаи е до 2011 г. Така че логично бе да се поискат помощи да има до 2013 г. Въпреки че и в този случай помощтa ще бъде малка, тъй като закриването на реакторите е доста дълъг и сложен процес и изисква доста пари.

Реалистична ли е сумата, която сме поискали?
Да в периода до 2013 г. е реалистична, но след това пак ще трябва да се искат пари. Горе-долу закриването на работили реактори се равнява като време на техния период на работа. Стойността за закриването е приблизително равна на стойността, за която са били построени. Например, ако са били построени за 1 млрд. евро, то за закриване са нужни още толкова. Ако получим 800 млн. евро през 2013 г., то тази сума изглежда добра като компенсация.

Парите за закриване на реакторите не отиват ли за друга дейност, а не за закриване на реакторите?
Тези суми не постъпват конкретно в АЕЦ “Козлодуй”, много малка част отива за там. Останалата част се насочва за енергийна ефективност, за прокарване на тръбопроводиза газификация и за повишаване на енергийната интензивност в бита и промишлеността.

Да разбираме ли, че щом искаме пари изцяло отпадна идеята за рестартиране на блоковете като например IV блок?
Не бива да забравяме и за I и II реактор на централата, които също са в процес на закриване. Те са изведени от експлоатация от АЕЦ “Козлодуй” и са дадени за закриване на Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”. Предполагам, че III и IV реактор в близките 2-3 години също ще бъдат изведени от експлоатация. Тогава 4-те малки блока ще са дадени за закриване на ДП”РАО”. Тоест те са вече без ядрено гориво и стават само радиационен, но не и ядрен обект.
Идеята, която се възприе от правителството на Симеон Сакскобурготски, за получаване на компенсации за по-ранното затваряне на четирите реактора, е идея, която предвижда окончателно спиране.
Имаше и мисля, че все още има възможност за рестарт на блоковете заради възникналата от средата на м.г. финансова и икономическа криза в света, която виждаме, че засяга изключително тежко и България. В тази връзка съгласно условията ни за присъединяване към ЕС можеше да поискаме от Брюксел отваряне на блоковете. Това можеше да стане, ако притежавахме една добра стратегия за развитие на енергетиката. В момента страната ни няма такава стратегия, официално приета от Народното събрание, има само разработен проект. Но ако имаше план, който да показва енергийното състояние на България и региона и в условията на финансово-икономическа криза, можеше да се поиска рестартирането на III и IV реактор. С условието - за тези блокове да се закупи свежо ядрено гориво. И тогава те да работят толкова време, колкото е необходимо в АЕЦ „Козлодуй” да се направи заместваща мощност на двата блока със собствени средства. VII блок например, може да се направи за 5-7 години с около 100-150 млн. евро годишно – точно колкото ще бъде и печалбата от производството на двата малки блока.
В момента нашият пазар е задоволен и произведената електроенергия ще се продава на свободния пазар. А със спечелените пари може да бъде построена една заместваща мощност, тъй като единствената реална алтернатива сега е продължаващото изграждане на блокове VII и VIII на площадката на АЕЦ „Козлодуй”.

Защо това не беше направено преди години?
Това беше идеята, когато аз бях директор на централата. Трети реактор да се спре, когато се пусне седми, а четвърти реактор - когато е готов осми блок. Ние работехме по този план. Но той бе променен, когато дойде царското правителство на власт и реши да строи АЕЦ „Белене”.
Този план обаче все още може да бъде задействан от правителството на България като доста удачно беше, когато Русия спря кранчето през януари т.г. и когато се случиха събитията по българо-гръцката граница. Икономическата криза не се знае докъде ще се задълбочи. Ако беше направи един анализ и побързахме да го представим пред ЕС, това щеше да е реален план за рестартиране на малките блокове. Сега обаче с течение на времето планът става все по-нереален. И както виждам, това правителство се съгласи за получаването на още компенсации за периода 2009-2013 г., което автоматично означава, че ти забравяш за повторното пускане на двата реактора.

Остава ли тогава идеята за строителство на VII блок в АЕЦ „Козлодуй”?
800 млн. евро могат да се използват точно за строителството на този реактор, така че ето и откъде могат да дойдат парите. Така е и при румънците, които сега строят III и IV блок на тяхната АЕЦ „Черна вода”.

А тези 800 млн. евро за блокове, използващи руска технология ли ще бъдат?
Въпросът в случая не е толкова до технологията, колкото до ядреното гориво. И понеже диверсификацията е задължителен елемент в българо-европейските отношения трябва тези реактори, които ще бъдат построени да могат да работят и на друг вид ядрено гориво освен руското, например това на американската компания „Уестингхаус”. Това важи и за реакторите на АЕЦ „Белене”. По подобен начин е направена и чешката централа АЕЦ „Темелин” – така винаги имаш алтернатива.

Вече се появиха информации, че има възможност страната ни да загуби контролния 51-процентен пакет от акции в АЕЦ „Белене“. Смятате ли, че това е възможно както е казал един ваш колега, също бивш шеф на централата?
Аз смятам, че там вече играта е загубена, предварително загубена. Още когато се правеха плановете, трябва да напомня, че търгът беше направен при условие, че ще се използва построеното и ще се използва наличното оборудване. След това неизвестно защо след търга и в нарушение на правилата му, се реши оборудването да бъде продадено обратно на Русия за много по-ниска стойност, и построеното да бъде разрушено.
Демонтажът струва над 100 млн. лв. и е за сметка на НЕК. То е извън проекта. Това удължава предварително заложените срокове, което означава оскъпяване и на самия проект. И както твърдяхме тогава тези 4 млрд. евро, за колкото беше спечелен търга, вече са над 8 млрд. евро. Аз не виждам кой реален инвеститор ще задели тези пари и по какъв начин той ще си получи обратно парите и за колко време. Строител на атомна централа може да бъде само една много мощна държава или държава с централизирана икономика. Ние не сме нито едно от двете, така че казусът за АЕЦ „Белене” за мен засега е загубен.

В руския бюджет има заделени 3.7 млрд. евро за проекта „Белене”. Смятате ли, че въпреки кризата Русия още пази тези пари и може да ги даде за централата? Вчера министър Петър Димитров съобщи, че страната ни води преговори за отпускане на кредит от Москва?
Сега Русия е в огромна криза и мисля, че няма да си позволи този лукс да извади такива пари. Но основният въпрос е България дали може да си позволи това и да вземе такъв огромен кредит от държава извън ЕС. Този заем трябва да бъде държавно обезпечен и ще трябва доста години да се изплаща. Получава се така, че този заем ще трябва да се изплаща дори и след като централата бъде затворена. Това е нежелано за нашата държава.

По този начин проектът „Белене” не става ли повече политически, отколкото икономически?
Аз пак ще се върна на въпроса за енергийната стратегия. В момента ние строим централи на вода, вятър, биомаса и слънце. Ще пускаме нови централи на въглища и на природен газ и правим АЕЦ. Знае ли някой колко мощностите има и каква е себестойността и на каква цена ще се продава тази енергия. Някъде в енергийната стратегия разписано ли е това? Всеки един трябва да си прави сметката, защото всеки инвеститор иска да си върне час по-скоро парите и да започне да печели. Тук не може да се прецени точно каква ще бъде ситуацията в дадения случай. Това е големият въпрос – липсата на стратегия поражда неопределеност и оттам вече държавата не може да регулира този енергиен пазар. И на каква цена ще се продава на бита и на промишлеността.
Другият проблем е липсата на енергийна борса – липса на свободен пазар. Ако има свободен пазар, то той ще покаже дали има нужда от строителство на нови мощности. Третият въпрос е либерализацията, която е само на книга засега. На практика само привилегировани търговци на ток могат да продават. Когато ти нямащ борса и нямаш пазар ти не можеш да определяш нуждите. Така не може да се ориентират инвеститорите. И не се знае всеки един, който строи нещо, какво ще направи утре. Забелязвам в последно време доста хора, които строят вятърни или фотоволтаични централи - те тръгват да ги продават още на стадии проект. Това означава несигурност. Такъв е и случаят с АЕЦ „Белене”. Ако ние го построим, къде ще продаваме тази енергия?

Има ли пазар за тока от АЕЦ „Белене”?
Бих казал, че няма пазар. Защото цената на тока от тази централа, ако тя бъде построена в близките 10 години, при сегашните международни цени, ще бъде непродаваема, защото е прекалено висока. Това са големи мощности – 2000 мвт. В страната максималното потребление през зимата е 6000-7000 мвт., а през лятото е около 3000 мвт. Доколкото чувам, вече на различни места се правят вятърни централи с обща мощност 2000 мвт., фотоволтаици за общо 1000 мвт. Това са огромни цифри за България. Кой ще я купува тази енергия?

Има ли според вас възможност стратегическият инвеститор на НЕК в АЕЦ „Белене” – немската RWE да се откаже от участие в проекта?
Доколкото разбирам вече Electrabel се отказа, а RWE още около година ще проучва възможността дали може да участва с 49% в предприятие „Белене”. Но аз не ги виждам тях като евентуален притежател на този пакет, защото тези средства за които се говори – близо 2 млрд. евро, няма да бъдат достатъчни да се построи окончателно АЕЦ „Белене”. С други думи този анализ, който те правят вече половин година, ще покаже че за германците не е рентабилно участието им в АЕЦ „Белене”.

Все пак цените на металите падат. Това няма ли да се отрази положително на проекта?
Тук не е въпросът в цената на металите. Въпросът е в това за колко години ще се построи и за каква цена ще се купува ядреното гориво. Важно е и да се знае дали ще има пазар. Турция строи АЕЦ и Македония строи газови централи, а Гърция също. Тогава се пита къде България ще продава тази електроенергия.

Смятате ли че трябва да се промени енергийната стратегия на страната ни и по какъв начин?
Смятам, че новото правителство, което ще дойде на власт, трябва да се заеме първо със разработването и официалното въвеждане на енергийната стратегия. В нея трябва да се отразят нещата, за които говорихме и обезателно трябва да има енергийна борса и пазарът трябва да регулира както появата на нови енергоизточници, така и цената на енергията. .