А от къде пари за затварянето на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй"?

Йордан Йорданов, Управител на Консултантска агенция Нуклеон
вестник СЕГА, 16.10.2003 г.

Тактиката на правителството е грешна – Европа няма да се трогне от жалбите колко сме бедни, а от аргументите как ще спрем двата реактора най-безопасно.

Групата по атомните въпроси на Европейската комисия за пореден път ще обсъжда какъв ще е обхватът на партньорската проверка на АЕЦ "Козлодуй". Прогнозите за оптимистичен изход от ситуацията обаче никак не са розови. Една от основните причини е разнобоят по върховете на държавата и липсата на единна позиция как ще отстояваме идеята за продължаване на експлоатацията на III и IV блок. Разбира се най-добре би било, ако парламентът даде ясен мандат на преговарящите. Един мандат, гласуван с консенсус от политическите сили, щеше да предотврати сегашното лутане и очевидна липса на синхрон – министърът говори едно, главният му секретар – друго, външният министър – трето. Пълен разнобой! Има дори някаква тайна война между енергийното и външното министерства, в която няма никаква логика, защото и двете ведомства трябва да защитават една и съща кауза.

Евросъюзът очакваше от нас единна позиция, защото проблемите на един спрял или работещ реактор продължават с десетилетия и не са грижа само на управляващите или на опозицията. Но правителството заяви, че спираме III и IV реактор през 2006 г., без да го съгласува с никого. Това е едно безотговорно решение.

Избраната тактика също е напълно погрешна. Срокът за преговорите за III и IV блок на АЕЦ, посочен в споразумението между тогавашния външен министър Надежда Михайлова и еврокомисарят Гюнтер Ферхойген, беше краят на 2002 г. Тогава можеше да се извоюва един от реакторите или и двата да продължат да работят до 2010-2015 г. с мотива, че само така те биха могли да изкарат достатъчно пари, за да се затворят безопасно. Не бе взето предвид и това, че едновременното затваряне на III и IV реактор в края на 2006 г., както се случи с 1-ви и 2-ри рактор на 30 декември 2001 г., е изключително опасно. Така проиграхме най-големия си шанс – да кажем, че затварянето на III и IV реактор не може да стане едновременно, защото нямаме средства за това. Ние ще можем да ги спрем безопасно само последователно и то ако имаме достатъчно пари.

Европейският данъкоплатец в никакъв случай няма да се натовари с 1,7 или 1,2 млрд. евро за продължаване на експолатацията на нашата атомна електроцентрала, понеже без нея сме щели да фалираме. Той по скоро ще ни разбере, ако му кажем, че самите ние имаме благородното желание да си затворим безопасно реакторите и искаме да съберем достатъчно пари за това.

България няма пари за проблема с радиоактивните отпадъци от тези реактори, с ядреното гориво и със самото затваряне на блоковете. Няма и откъде да ги вземе. Доказателството е последният доклад на мждуведомствената комисия, оглавявана от енергийният министър Милко Ковачев. В него пише, че са необходими 1,7 млрд. евро за преодоляване на последиците от предсрочното затваряне на четирите блока, при положение, че цялата предприсединителна програма на България е за 1,2 млрд. евро.

А сега какво се получава?Без работата на III и IV блок V и VI блок стават неконкурентно способни. Те излизат на либералния енергиен пазар и печалбата им ще трябва да стигне за десетки неща: затварянето на I, II, III и IV реактор, за радиоактивни отпадъци, за хранилища за отработило ядрено гориво. Да не забравяме и заемите – дължим над 700 млн. евро за V и VI, които ще започнеме да връщаме от 2006 г. нататък. И парите за текуща поддръжка, които никак не са малко. Според мен АЕЦ просто е обречена на фалит.