За малки и бедни държави като нашата ядрената енергетика става лукс
Строежът на АЕЦ Белене е повече политически лозунг и не почива на реални разчети

Йордан ЙОРДАНОВ, бивш изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй и кмет на столична община Витоша

КОГАТО преди 30-40 години започва използването на ядреното гориво за производство на електроенергия, всички били оптимисти. Мислели, че бъдещето на атомната енергетика е сигурно, защото с малко гориво, поставено в реактора, се произвежда много електроенергия. Знаели са, че има странични ефекти, но не са ги преценили в реалния им мащаб. Сега освен че се говори за ядрени аварии и радиационни замърсявания, е известно, че има два проблема, които определят бъдещото развитие на ядрената енергетика.

Ако утре тръгнем да строим АЕЦ Белене трябва първо да отговорим на два въпроса: как ще преработваме и съхраняваме радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво. Това е задният двор на всяка атомна енергетика.
Никъде по света тези въпроси не са решени окончателно. За ядрените държави - Русия, Англия, Франция, Китай и САЩ опитите за справяне с проблемите са по-напреднали, но ако ние имаме ядрени отпадъци и отработено гориво само от мирното използване на ядрената енергия, те имат и от военното.
В АЕЦ Козлодуй беше предвидено към I и II, III и IV реактор да се изгради хранилище за 5-годишно съхраняване на течните радиоактивни отпадъци, а твърдите да се съхраняват в пресован вид. До реакторите има специален корпус, където в резервоари се съхраняват течните отпадъци. За 30-годишния срок на експлоатация на първите два блока са оставени още пет полета, на които да се достроят резервоари. Аналогично беше решен въпросът в Русия и в Унгария. И досега обаче това не е построено.
У нас се отказаха, защото беше намерен начин за доконцентриране на отпадъците в съществуващите хранилища. Но те не може да се държат нито в течен, нито в пресован вид. По-късно се разработиха миникубове. Отпадъците се слагат в тях, бетонират се, преработват се в специален цех и се съхраняват. С това за 30-40 години в АЕЦ Козлодуй въпросът с радиоактивните отпадъци почти беше решен. Дали ще правим национално хранилище, не се знае, но засега течните и твърдите радиоактивни отпадъци се преработват и има ясна концепция. Проблемът е само финансов. Двата ядрени фонда бяха направени късно и за съжаление няма достатъчно пари в тях. Предполагам, че ще се намерят, защото когато започне реалното извеждане от експлоатация на I и II, III и IV блок, ще се увеличи броят на радиоактивните отпадъци.
Това означава, че цехът ще трябва много бързо и силно да заработи и там ще започнат да се трупат контейнери - като в "Грамада" на Иван Вазов. Въпросът с отработеното ядрено гориво, колкото и да е чудно, е бил решен още по времето, когато е подписано съглашението между България и СССР за строителството на АЕЦ Козлодуй.
Там е било написано, че горивото се отработва в реактора З-4 години. След това отива в басейн до реактора, стои 3 години и се връща в Русия по нулева стойност. По това време руснаците правеха бомби и горивото им трябваше. А от един реактор за 3 години се получаваше плутониево гориво за 30 бомби като тези, избухнали в Хирошима и Нагазаки.
След началото на демокрацията /1989-1990 г./ "големият брат" каза, че трябва да плащаме за връщане на горивото. Така че се наложи да построим едно хранилище за отработено гориво /ХОГ/ за неговото съхранение под вода с капацитет 10 години като буфер. И си казахме - ще мислим какво ще правим занапред. Десетте години минаха и то се напълни. За съжаление срокът за съхранение на това гориво под вода е 30 години и постепенно изтича. Оттук нататък

ИМА ДВА ВАРИАНТА

или да го връщаме в Русия, като си плащаме, или да строим сухо хранилище. Извозването излиза почти колкото да купим ново ядрено гориво, т. е. - цената на свежото ядрено гориво с връщането на отработеното се удвоява, което се отразява на себестойността на произведената електроенергия. Но изпратиш ли го, го забравяш заедно с всички проблеми. Вярно, след време руснаците може да ни върнат високоактивни отпадъци, но те са няколко процента от обема на това, което сме пратили. В този случай съществуващото мокро хранилище ще ни стигне за съхранението на високоактивните отпадъци от всички ядрени реактори в България за близките 100 години. На друго мнение са застъпниците на идеята за изграждане на сухо хранилище. ЕБВР ни отпуска пари и иска горивото, което е събрано от I, II, III и IV реактор, да се извади и да се сложи в контейнери. След което да се съхранява в хале някъде в АЕЦ Козлодуй. Един такъв контейнер събира 84 касети. Като се има предвид, че от първите 2 реактора има общо 5000 касети, а във всеки басейн, заедно с горивото в другите реактори, по още 1000 касети, се получават общо 7-8 хил. касети. Тоест хранилището трябва да е със стотина контейнера. Засега животът на тези контейнери е 50 години. Може би ще се намери начин да бъде удължен, да речем до 75 или до 100 г., но все пак то стои тук. В неядрена и бедна държава като нашата този начин отначало изглежда много по-евтин, но след време акумулира пари и проблеми. Едно от правилата на ЕС е, че сегашните поколения не трябва да оставят тежести на следващите. Когато аз бях директор на АЕЦ Козлодуй, исках да натоваря максимално атомната централа, да продавам електроенергията и срещу нея да връщам отработеното ядрено гориво в Русия. Тогава цената за извозване на отработеното гориво щеше да падне 3 пъти. Сега тя е 600 USD за 1 кг. твърд уран, а можеше да е 200 USD/кг. Ако бяхме направили това, сега щяхме да сме освободили атомната централа и нямаше да има нужда да строим хранилище.

ЗАЩО СПОРЕД ЕС СА НУЖНИ ТЕЗИ 100 КОНТЕЙНЕРА

Единственото им съображение е да изкараме по-бързо горивото от реакторите си, а АЕЦ Козлодуй да остане само един радиационен обект.
Така ЕС си гарантира, че никога повече няма да бъдат пуснати блокове от I до IV
Предлагат ни да спрем реакторите, да ги дезактивираме, да увеличим отпадъците и да построим 100 контейнера. Отделно остава горивото от V и VI реактор. В резултат площадката на АЕЦ Козлодуй ще стане много силно радиационно натоварена, ще започне излъчване, ще се наложи въвеждане на силна физическа охрана. Но

КАКВО РАЗБРАХМЕ НА 11 СЕПТЕМВРИ 2001 Г.

Че няма физическа охрана от въздуха. Ако утре някой като Осама бен Ладен хвърли самолет върху тази площадка със 100 контейнера, какво правим, за какво говорим, за какви пари от Европейската банка? Моят призив е отработеното ядрено гориво да се извозва в Русия. Много съжалявам, че сегашният енергиен министър Милко Ковачев, който е наш колега, не продължи тази приемственост. Да, и сега се извозва отработено ядрено гориво, но това трябва да е национална политика. Има приета стратегия за радиоактивните отпадъци, която трябваше да се актуализира през миналата година. В момента се работи в тази посока, но най-важното е, че в нея трябва да залегне принципът отработеното ядрено гориво да напуска България.

АКО ЩЕ СТРОИМ ВТОРА АТОМНА

освен засегнатите въпроси трябва да се вземе предвид и нещо друго. Вече имаме една ядрена площадка. Спираме дадени мощности, логично е да помислим за заместващи. В АЕЦ Козлодуй е цялата техника. Вместо да отваряме втора площадка, която да започнем да натоварваме радиационно и след стотина години в страната да имаме 2 площадки, по-добре би било да остане една и тя да е АЕЦ Козлодуй. Ако направим един финансово-икономически анализ, като сложим факта, че Белене е по-близо до земетръсния район Вранча плюс хранилищата за радиационни отпадъци и хранилища за отработено ядрено гориво в сеизмичен район, нещата са много по-скъпи, отколкото в Козлодуй. Затова продължавам да твърдя, че на България не й е необходимо национално хранилище - това може да бъде АЕЦ Козлодуй, в него трябва да се съхраняват всички радиоактивни отпадъци, отработеното гориво трябва да напуска България, а

ако строим заместващи мощности, те трябва да бъдат в АЕЦ Козлодуй

До V и VI блок в Козлодуй има две лицензирани петна за VII и VIII реактор. Предвиждаше се хилядниците в Козлодуй да бъдат 4, както се предвиждаше и в Белене да се строят 4 реактора по 1000 МВт. Сега всички казват, че реакторът в АЕЦ Белене може да се дострои. Аз казвам, че не може да се дострои, защото е физически и морално остарял. Може да го достроим и да го пуснем, но след няколко години трябва да започнем да го модернизираме, което се прави в момента с V и VI реактор на Козлодуй и струва 700-800 млн. USD общо. Тази сума е равна на половин нов реактор. От опита си на директор на АЕЦ Козлодуй стигнах до извода, че може да си много добър ядрен специалист, но трябва да правиш така, че приходите минус разходите да дават печалба.
Защото ако I-IV реактор бъдат изведени от експлоатация преждевременно, се страхувам, че може да стане обратното - да няма печалба и те да станат консуматори. За тях са нужни Средства, а за V и VI през 2006 г. започва изплащането на заемите за модернизация. Ще се наложи да се теглят нови кредити и за сухото хранилище, защото помощта от ЕБВР е недостатъчна.

За АЕЦ Белене няма финансов анализ

ЗА АЕЦ Белене ще са нужни заеми. Вече няма държавен план, няма общ казан, няма НЕК. Има приходи минус разходи, равно на печалба. Затова може да се окаже, че след спирането на първите 4 реактора в АЕЦ Козлодуй, V и VI ще станат неконкурентоспособни и ще фалират. А кой ще строи АЕЦ Белене при такава ситуация? Инвеститорът трябва да поиска или държавна гаранция за парите си, или договор за изкупуване на електроенергията поне за 10 години. Кой ще даде вече такъв договор? Освен това у нас събираемостта е нарушена, загубите са големи. Царят смело завява: Да, ще построим АЕЦ Белене! Но финансово-икономически анализ няма. Тези, които вдигат лозунгите за Белене, вероятно си дават сметка, че това са политически изхвърляния. Като се върнем на въпроса за радиоактивните отпадъци, отработеното ядрено гориво, и като направим сметка, ще стигнем до извода, че за малки и бедни държави като нашата ядрената енергетика започва да става лукс.