Брюксел обрече малките блокове

Йордан Йорданов, Управител на Консултантска агенция Нуклеон
вестник БАНКЕРЪ, 9-15.11.2002 г.

Българо-европейската сага за АЕЦ "Козлодуй" най-вероятно ще приключи още в началото на следващата седмица, когато се очаква да бъде затворена преговорната главата "Енергетика", заявиха от енергийното ведомство. Всички конфликтни моменти засега са изчистени, единствените въпросителни са за текстовете за АЕЦ, които ще бъдат окончателно формулирани на 12 и 13 ноември в Брюксел. Очакванията, според представител на преговарящите, са за решение, задоволяващо и двете страни. Опитът ни от последните десет години обаче е повече от негативен. Във всички документи, споразумения и ангажименти за ядрената ни централа като правило губещата страна е българската. Конкретните ни действия пък са не само недалновидни и неефективни, но и опитите за политически заигравания в повечето случаи произвеждаха единствено... грешни управленски решения. Които на свой ред успяха да втвърдят още повече категоричната позиция на Евросъюза за първите четири малки блока в Козлодуй.

Преговорният процес ще бъде блокиран, ако блокове III и IV не бъдатзатворени до 2006 г., предупреди в София Хосе Мария Хил-Роблес, съпредседател на съвместния парламентарен комитет България-ЕС. От Брюксел комисарят по присъединяването Гюнтер Ферхойген отново приравни проблема за малките ни блокове с кипърския. Предупреждението бе повторено и пред президента Георги Първанов при посещението му в Германия. И докато в София дипломати на европейските страни спрягаха темата АЕЦ с повод и без повод, политиците от Стария континент припомниха простичката истина за страха на редовия европеец от ядрените реактори в Козлодуй. Страх, който впрочем същите тези политици не спират да насаждат сред избирателите си през последните десетина години. Безпокойството на Европа от АЕЦ "Козлодуй" може да бъде преодоляно единствено след партньорска проверка, която да потвърди благоприятната за нас юнска оценка на МААЕ, настояват от преговарящия екип. Същите хора продължават да повтарят, че позицията на ЕС по въпросите на ядрената безопасност не се базира на адекватна техническа оценка.

Истината обаче е малко по-различна
През 2000 г. по програмата "Ядрена безопасност в Източна и Централна Европа" на Еврокомисията е разработено "Ръководство за оценка на показателите" (Performance evaluation guide). Това заяви за в. БАНКЕРЪ Йордан Йорданов, бивш шеф на централата в Козлодуй. Основната задача на това ръководство е да даде общ формат и съпоставимост на оценките за нивото на ядрената безопасност в отделните страни както поради различното им икономическо състояние и енергийната ситуация, така и заради типа и експлоатационния статус на използваните ядрени мощности. Другата, преследвана от Брюксел цел, е да се фокусира вниманието и целевото подпомагане на международни организации и фондове към всяка от държавите кандидатки за ЕС.

Става въпрос за т.нар. on-desk study, отбеляза още Йордан Йорданов, уточнявайки, че разработените документи за България, Чешката република, Унгария, Литва, Румъния, Словашката република и Словения са публикувани. Но оценката не включва посещение на място, а е направена само на базата на наличната информация - документи от проверки на МААЕ и на независими организации, както и на материали, предоставени от контролните органи в съответната страна и от експлоатиращата организация (които първо се преценяват за обективност). Затова тя не е окончателна и подлежи на промяна. Колкото и странно да звучи на фона на общата западноевропейска истерия за опасността от малките ни реактори, оценката за АЕЦ "Козлодуй" е съвсем добронамерена. Липсват както аналогии с трагичната авария в Чернобил, така и нелицеприятни определения, като например “опасни” ядрени реактори. Проблемът за страната ни обаче е във факта, че цялостната оценка е подчинена на едно предварителното условие: малките блокове в Козлодуй да бъдат изведени от експлоатация. Така че добронамереността на ЕС относно първите ни четири реактора е като при исторически анализ - оценява усилията ни да подобрим неподобримото и доказва правотата на наложените мерки.

Евродокладът за българската ядрена централа е от декември 2000 година. Основни в него са становищата за проектната и експлоатационната безопасност на блоковете в Козлодуй. По отношение на проектната безопасност са посочени както недостатъци, така и положителни страни. Отделно е описан напредъкът, постигнат към декември 2000 г. в сравнение с онзи доклад на МААЕ от 1991-ва, който бе основа за решението на Г-7 за затваряне на реакторите тип ВВЕР 440/230 (каквито са четирите малки блока в Козлодуй). Оценката тогава посочваше над 100 дефекта в безопасността на този тип реактори, като 60 от тях бяха квалифицирани като много сериозни и неотстраними с разумни финансови средства.

Докладът от 2000 г. не е еднозначен и по отношение на експлоатационната безопасност. Посочено е, че през последните години е направено много в тази насока, но същевременно е нараснал броят на докладваните откази и събития във всичките ни ядрени блокове.