Само богатите страни владеят мирния атом

Интервю с Йордан Йорданов, Управител на Консултантска агенция Нуклеон
вестник Кеш, 10.05.2002 г.

Г-н Йорданов, какво е със тоянието на ядрената енергетика и какви са перспективите за развитието й в бъдещето?
Ядрената енергетика е бъдещето на енергетиката в света, но трябва да бъде безопасна и да се защитава от човешка грешка. Затова трябва да има система, която да локализира евентуална авария, като я ограничи в рамките на реактора. В "Три майл айлънд", където през 1979 г. стана ядрена авария, има два реактора, подобни на нашите V и VI блокове. Там аварията се ограничи в рамките на вътрешната обвивка, с която реакторите разполат. Сега при V и VI блок има такава обвивка и ние не се страхуваме от такава авария, защото, ако се случи авария, вредата ще бъде само икономическа. Малките реактори, I - IV блок, нямат такава локализираща система. Липсата на такава система е причината, поради която сега трябва да спрем I и П блок. Спирането им в този момент с тази мизерна помощ, която получаваме, означава, че те стават ядреноопасни обекти. Ш и IV имат по-висока система за безопасност и в момента се монтира локализираща система, която ще ограничи евентуална авария в рамките на реакторната зала.

Внедряването на локализираща система на първи и втори реактор ще е достатъчно ли като доказателство за безопасност?
За първи и втори реактор трябва да се направи пълен и точен разчет за начините, по които може да се направят реконструкцията и стойността й. Тогава трябва да се вземе правителствено решение и да се каже какво може да се изкара от тях. Досега всички реактори са работели на печалба, защото са правени без кредити. Сега взехме кредит за реконструкцията и модернизацията на V и VI блок и от 2006 г. започва неговото изплащане за 15 г. Започва да расте себестойността на произведената електроенергия от V и VI реактор. Ако вземем сега кредитии за I и II блок, това също ще се от рази на себестойността на електроенергията. Но това ще се отрази по-малко, отколкото парите, които са необходими за безопасното им извеждане от експлоатация.

Каква е стойността на този процес?
Колкото горе-долу струва да се построи един реактор, толкова струва и неговото извеждане - около 1 милиард долара. Това е цената. Тя се разпределя на около 30 години за един реактор, но ако затворим III и IV реактор през 2006 г., това ще бъде икономически срив за България. Цената на тока страишо ще се увеличи и няма да има откъде да се вземат пари за безопасно извеждане, а това означава, че тези реактора стават опасни. Експлоатирането на ядрени централи става достъпно само за богати държави.

Има ли перспектива развитието на ядрената енергетика у нас?
Ако нашата страна може да отговори на трите въпроса - къде ще преработва и съхранява радиоактивните отпадъци, къде ще се съхранява отработеното ядрено гориво и има ли пари за безопасно извеждане от експлоатация, може да се отговори и на този въпрос. Преработката и съхраняването на радиоактивните отпадъци трябва задължително да става в страната, която работи с него, тоест България. Отработеното ядрено гориво може да се изнася за преработка в други държави, но за това трябват средства. В противен случай ще напълним България с хранилища. Това е много важен въпрос, защото ядреното гориво за неядрени държави е безполезно. Що се отнася до третия въпрос за средствата за безопасно затваряне на реактори, в нашия случай I и II реактор имат натрупани много малко средства. Начин за решаване на този въпрос е да се помисли за тяхното обезопасяване, отново лицензиране и пускане в експлоатация, за да могат те да си изработят парите за извеждането от експлоатация. За Ш и IV дефинитивно не трябва да говорим за никакви срокове. Трябва да докажем, че Ш и IV блоК са безопасни и че може максимално дълго да бъдат експлоатирани и евентуално, ако може, те да изработят ресурса на I и II реактор.

При извеждане на малките реактори от експлоатация как виждате построяването на нова ядрена мощност в Белене? И дали трябва да бъде в Белене или Козлодуй?
Относно строителството на нова ядрена мощност на площадката на Белене трябва да се отговори първо на тези три въпроса, които споменах, и освен това трябва да се направи сравнение между двете площадки - АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Белене". Трябва да се изследва от гледнаточка на земетръсна зона. Козлодуй е с една степен по-малко земетръсна зона - 6-а степен, Белене е 7-а степен. Когато се строи на по-малко земетръсна зона, по-евтино излизат строителството, оборудването и поддръжката. При по-голяма централите са двойно-тройно по-скъпи. В Белене централата ще струва повече, отколкото ако се изградят нови блокове в Козлодуй. Освен това правим още една площадка, която се явява радиоактивно замърсена за 600 години напред, което за България е много разточителен експеримент. Също така оборудването, което е в Белене, може да се приложи в Козлодуй. Ако пък се реши да се започне строителство в Белене, то ще продължи около 15 години, защото площадката трябва отново да се прелицензира, а това ще отнеме от 3 до 5 години. Там това, което е направено, трябва да се разруши, защото в него са заложени в бъдещето проблемите, които имаме сега. Там трябва да се сложат от тези реактори, които имат присъща вътрешна безопасност.

Как виждате решаването на проблема с ядреното гориво?
Ядреното гориво трябва да напуска България. При сключването на споразумението с бившия СССР за строителството на реакторите в АЕЦ "Козлодуй" двете страни са се споразумели от работеното ядрено гориво да отлежава 3 години и след това да се извозва за СССР по нулева стойност. И години наред то се извозваше. След това бившият СССР едностранно промени условията - вместо 3 реши то да отлежава на площадката 5 години, и ние бяхме принудени да построим буферно хранилище за 10-годишно съхранение. След това руската страна реши, че трябва да се плаща. И сега през последните 5-6 години направихме само два превоза. През 1997 г. направихме превоз за малките реактори, а през 2001 г. за пръв път откарахме гориво за големите реактори. Това обаче струва доста пари. Един превоз от 240 касети за малките реактори струва 17 - 18 млн. долара, а за големите 96 касети - 25 - 26 млн. долара. След време ще започнат преговори за връщане на високоактивншпе отпадъци. Това е най-добрият начин, защото високоактивните отпадъци са от 1 до 3 на сто от общия обем, който връщаш, и можеш да си позволиш да направиш едно хранилище за тях. Буферното хранилище, с което ние разполагаме в момента, е пълно. В него се съхраняват около 5000 касети. Това означава, че след години ще имаме още няколко такива хранилища, които допълнително ще натоварят площадката на АЕЦ "Козлодуй", и ако се реализира - и на АЕЦ "Белене". Трябва да се водят обезателно преговори с Русия, с Франция или с Англия да се връща това отработено ядрено гориво там завинаги. През последните няколко години ние разрботихме схема за продажба на електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" срещу отработено ядрено гориво. Ако продавахме тока по 3 цента, тогава връщането на отработеното ядрено гориво щеше да ни струва три пъти по-евтино - вместо 620 долара за килограм - 206 - 207 долара. Все още тази схема може да се реализира, защото и с четири реактора АЕЦ "Козлодуй" може да бъде конкурентна през пролетните, летните и есенните месеци, когато може да произвежда допълнително електроенергия. Колкото повече се бавим, толкова повече губим, защото идва времето за плащане на кредити и ще стане невъзможно да се плаща отработеното ядрено гориво с електроенергия. Тогава основната тежест ще падне върху населението.

Как оценявате държавната политика в сектора?
Аз очаквах, че това правителство ще прояви инициатива и ще преразгледа споразумението, и все още се надявам, че през есента това ще го направят. Трябва да бъде постигнато съгласие, че III и IV блок ще се експлоатират дотогава, докато имат ресурс за това. За I и II блок трябва да приемат вариан та за спиране, модернизация и отново пускане в експлоатация, защото те трябва да изработят парите за затварянето си. Нашата страна, по-точно ние, хората, трябва да докажем на европейските страни, че ние имаме морала да не допуснем човешката грешка. Трябва да пора ботим по системите за локализиране на авариите, реконструкциите и модернизациите и да решим въпроса с радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво. Така ще можем да убедим ЕС, че ние имаме морала да поддържаме културата на безопасност, която ни е необходима за безаварийното експлоатиране на реакторите.

Интервюто взе Юлиана Димитрова