Западът ни натиска за АЕЦ заради морала, а не заради безопастността

Интервю с Йордан Йорданов, Управител на Консултантска агенция Нуклеон
вестник Сега, 9.05.2002 г.

Г-н Йорданов, министърът на енергетиката Милко Ковачев съобщи, че се водят сериозни разговори с щатската Westinghouse и британската BNFL за доставки на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй". Доколко е сериозно да се смята, че Русия има алтернатива в това отношение?
Въпросът е доколко успешно ще бъде разрешен въпросът с обратното извозване на отработеното ядрено гориво и най важният - с дългосрочното му съхранение. Иначе няма никаква пречка. Разбира се, Франция и Англия също предлагат да приемат старо гориво за преработка. Но техните контейнери са друг тип. Докато ние не решим генерално въпроса с дългосрочното съхранение - ще строим ли хранилище, няма ли да строим, ще изнасяме ли отпадъците, не виждам какви сериозни разговори могат да се водят. Защото за друг тип контейнери трябва да се строи друг тип хранилище, нали? Освен това цената, която те искаха за преработката, е 1200-1300 долара за килограм. Русия го приема за 620 долара за килограм.

Но без ангажимент за вечно съхранение на отпадъците...
Това е много спорно. Руският закон е категоричен. Затова при последните преговори се прие текст, който гласи, че ще се преразгледа методиката за определя не на обема на високорадиоактивните отпадъци и ще се подпише договор и за тяхното връщане, като извозването им ще почне най-рано 10 години след под писването на първия договор. Т. е. При всички случаи ще имаме 20 години. Освен това Англия и франция също връщат след две години преработените отпадъци и в никакъв случай не ги приемат за вечно съхранение. А и има нещо изключително важно, което предопределя избора - представете си как ще откараме контейнерите до Великобритания? Откъде ще минат? През Италия ли, през Германия ли? Или може би през китната Швейцария? Просто е абсурдно. Така че никога не е имало сериозни преговори с Англия и Франция. Ако някой е водил такива разговори, те не са били държавни. Такива са водени само с Русия и са подписани два 10-годишни договора. Навремето ръководителите на социалистическа България са гарантирали, че след три години престой тук отработеното ядрено гориво ще се връща в Русия. Това е условието да имаме атомна енергетика и това е залегнало в трите споразумения между България и СССР: за строителството на 1-и и 2-и блок, на 3-и и 4-и блок и на 5-и и 6-и блок. Въпросът е, че те не се спазват.

Затварянето на блоковете и преработката на високорадиоактивните отпадъци вече са сериозен бизнес, и то не само по отношение на България. За какви суми става въпрос?
Естествено, че става въпрос за сериозен бизнес, и то с големи мащаби. Ето една проста сметка - един контейнер за сухо съхраняване струва 1 млн. долара или поне по толкова се продава от производителя - немската Кастор. Един контейнер за малките блокове побира 84 касети, а за големите - 38. В момента имаме над 5000 касети в сегашното хранилище и още 1200 в басейните за отлежаване само от малките блокове. От големите имаме само в басейните към 600 касети. Построяването на едно хранилище пък струва други 10-15 милиона долара. У нас много се спори - едни казват, че не бива да изнасяме за Русия отработеното гориво, като вадят отрицателните аргументи. Други сочат за пример споменатата немска фирма или BNFL.

Ако сме кариеристи и печалбари, естествено че така ще говорим - ако сме българи, трябва да мислим за децата си и да, направим всичко възможно тези отпадъци да бъдат изнесени от България - независимо дали в Русия, Франция, Англия или Китай.

Представете си какво ще стане след 50 години тук. Първо трябва да извадим цялото гориво от 1-и и 2-и блок, да извадим течните отпадъци и да ги дезактивираме, да нарежем радиоактивните съорът жения и да ги погребем някъде. Това си е едно голямо радиоактивно л...о, за което на всичкото отгоре трябва да се грижим столетия наред. Защото, като затвориш тухларна фабрика, циганите ще се погрижат за нея. А тук ти трябва да запечаташ всичко. Радиацията е невидима и няма как да му обясниш това на циганина.

Цената, която плаща НЕК на АЕЦ "Козлодуй", не е ли достатъчна за разрешаването на всички тези проблеми? Съвсем случайно разбрах наскоро, че за 2002 г. е сключен договор за 1,688 сто тинки за киловатчас - пресметнати ли са в тази цена разходите за отпадъците?
Да, смятам, че вече са включени. До средата на 2001 г., когато аз бях директор, тези разходи не бяха включени. И се наложи по средата на годината да се променя изкупната цена, за да можем с разликата да платим превоза на отработено гориво в Русия, който беше направен през есента. Но това са изкуствени операции, а и самата цена си е изкуствена. АЕЦ "Козлодуй" не е действителен пазарен субект заради модела "единствен купувач" - т. е. имаш право да продаваш тока само на НЕК. АЕЦ "Козлодуй" може да произведе към 22-23 млрд. киловатчаса електроенергия. НЕК купува само 19-20 млрд. киловатчаса.

Говори се, че идеята за преименуването на 3-и и 4-и реактор е ваша, но ставало въпрос за нещо съвсем друго.
Да, във всеки случай не да се наричат на името на който и да е човек. От ВВЕР 230 щяхме да ги преименуваме на ВВЕР 209 М. "М" означава модернизиран вариант. А цифрата означава за какъв диаметър от тръбопроводите на първи контур се осигурява безопасност при авария. Когато ходихме при руснаците за 3-и и 4-и блок, те имаха вече за унгарците нов реактор, който беше 213, а нашият трябваше да бъде друг номер. Тогава поискахме от тях да извадят от архивите документацията. Но всичко това трябваше да се прелицензира и процедурите се проточиха.

Това сериозно ли е? Нима експертите в Западна Европа не знаят кой реактор какви системи за безопасност има ище се впечатлят от името?
Съвсем сериозно е. Като се знае всичко, защо до средата на 90-те години за нашите реактори се говореше като за чернобилски тип, при положение, че става въпрос за неща, между които няма нищо общо. И продължават да говорят, че всичките ни реактори са еднакви. А това не е вярно - 1-и и 2-и блок са Москвич, а 3-и 4-и Лада. Това е абсолютната истина. А генералните основания, които подхранват натиска срещу нас за затварянето на реакторите, не се коренят в техническите подробности по безопасността. Аз съм завършил в Москва и мога с две ръце да се подпиша, че реактор ВВЕР просто няма как да аварира. Същото ще го направи всеки по света, който познава ядрената енергетика.

Причината е в нашия морал. Именно това е обидното, защото заради морала ни Западна Европа ни гледа под лупа. А причината за всичко това е в чернобилската авария, защото тя настрои по този начин световното обществено мнение. Причината за нея се корени в системата и много съжалявам, че нямаше кой да попита Михаил Горбачов при сегашното му посещение в България дали не чувства някаква вина.

Тази авария е заложена в чернобилския тип реактори РБМК. Те са разработени от академик Александров, който тогава беше председател на Академията на науките на СССР, “член Верховного совета КПСС” и... последният да затвори вратата. А Сидоренко, който разработи водно-водните реактори (ВВЕР), като нашите, беше обикновен професор. Да, но това, което при ВВЕР се регулира автоматично, при РБМК става с механичното пъхане на борни пръти в реактора. И в учебниците е описан случаят, при който, за да вземат премията за предсрочно пускане, главният инженер е карал оператора да засилва мощността на реактора, без оглед, че вече няма налични пръти, които да забавят реакцията. Но в Съветския съюз така ставаха нещата тогава.

Ако не беше надделял академик Александров, ако нямаше премии за предсрочно пускане на мощност, ако изобщо системата не беше такава, нямаше да се случи Чернобил. А ако не се беше случил Чернобил, сега и ние щяхме да имаме не 6, а 8 реактора, при това никой нямаше да ни натиска да ги затваряме. Става въпрос за нещо наистина много сериозно. Една трета ядрена авария след американската в Лонг Айлънд и съветската в Чернобил е в състояние така да настрои световното обществено мнение, че да се наложи тепърва да се търсят нови източници на енергия. А това дава път за друго развитие на човешката цивилизация.

А като си помисля колко хора направиха страхотен бизнес покрай тази авария! Измислиха толкова много неща, толкова допълнителни системи за безопасност, че операторите вече не знаят къде се намират и какво правят. И за които никой не знае как ще задействат при една реална ситуация. Представете си - змислиха дори неща като “теория на вероятностите да се случи ядрена авария” и какви ли не подобни “шменти капелли”. А всичко това са много пари. Такива хора вече 10 години правят пари от тази работа. Ако не беше станал Чернобил, никой нямаше да знае за тези неща.

Напоследък много се говори за сеизмиката на ядрената централа. Сигурнали е тя?
Мисля, че е повече от сигурна. През 1977 г., когато беше земетресението във Вранча, бяха построени само 1-и и 2-и блок, а 3-и и 4-и се строяха. Наложи се да се препроектират, след като основите бяха положени. Защото по това време за неземетръсни зони се залагаше 4-а степен за безопасност. При нас земетресението от Вранча беше 5,5 степен и трябваше да се препроектират за 6 степен, както се и изградиха.

Почти същото се направи после и за 1-и и 2-и блок, но само по отношение на активната зона. Там се монтираха мощни амортисьори, които при земетресение се втвърдяват и хващат цялото оборудване заедно със стената. Внесоха се от Япония и окончателно бяха монтирани през 1979 г.

А идеята да се замразят за известновреме 1-и и 2-и реактор, която се приписва на президента Георги Първанов?
Не са я обяснили добре. По принцип при спиране на реактора се преминава в т. нар. студена система. Това означава, че водата и касетите остават вътре и се поддържа температура от 60 градуса. По този начин трябва да се стои З години според проектната документация. След три години имаш право да го закараш в хранилището. А тази операция ще трае две години. Затова ЕС нас
тоява с тези измислени 100 млн. евро, които дори не са толкова, а много по-малко, да построим малко хранилищеза сухо съхранение само за 1-и и 2-и блок, та там да преместим горивото. Т.е. реакторите да останат празни, без гориво и те да кажат: „Хайде сега не ни интересува по-нататък, трябва да режете." А защо искат да режем - за да не бъде никога повече възможно да се из
ползват.

Затова идеята беше горивото да стри три години вътре, после има две години, докато го пренасяме, през които те не могат да разрушат нищо. А през това време ние да си направим една сметка - ако е възможно и ако разполагаме с 300 млн. долара, да модернизираме блоковете.

Интервюто взе Христо Николов