„Козлодуй“ фалира до края на годината
Кунева, Паси и Ковачев продадоха интересите на България

Йордан Йорданов, бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй"
вестник "Атака", 09 февруари 2007 г.
Интервюиращ: Адрияна Никифорова

Г-н Йорданов, кой според Вас затвори 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" и защо?
Още през 1990 г., сформирана от президента Желю Желев комисия направи една тенденциозна проверка на централата, при която АЕЦ се изкара като най-голямото чудовище на света. В резултат на това се поде световна инициатива за затваряне на всички атомни централи от съветски тип. След това правителството на Беров сключи първия меморандум за затваряне на блоковете за 26 милиона екю. Там беше записано, че тези реактори могат да бъдат експлоатирани и спрени: 1997 г. - 1 и 2, и 1998 г. - 3 и 4, и тези 26 милиона ще покрият разходите за модернизация, която да осигури безопасността им. Това е една върховна глупост, защото работейки, четирите реактора правят тези пари за 3 месеца. Да не говорим, че средствата бяха похарчени за други неща, а не по предназначение. Общо за четирите реактора бяха изразходвани 350 милиона долара за модернизация. През 2000-2001 г. започнахме усилена подготовка за модернизация на 3 и 4 блок. Целта беше партньорската проверка, която се предвиждаше за 2002 г. да каже, че двата реактора са безопасни и може да се удължи тяхната експлоатация до 2012 г. Кабинетът на Симеон обаче помете целия екип, който подготвяше документите за тази проверка и това прекъсна връзката. Така правителството на царя в лицето на Меглена Кунева, Соломон Паси и Милко Ковачев пропиля възможността да спаси блоковете. Тези хора бяха взети от улицата и нямаха експертите, които имахме ние. Всички документи, които бяхме събрали, не бяха включени в преговорите. Естествено имаше и стремежа да се натегнат на Запада. Да си припомним, че още при първото си пътуване до Гърция Симеон заяви, че "България спира АЕЦ "Козлодуй"". Тази теза се поде от Кунева и Паси и водейки преговорите на тъмно, българската страна не защити интересите си.

Какви загуби ще претърпи страната ни от спирането на двата реактора?
АЕЦ в момента губи от това, че заради намалелите средства, които получава от НЕК, ще започнат да намаляват мерките за безопасност и в един момент ще започнат да се появяват и аварии. Друг проблем е това, че персоналът бяга, не се подготвят никакви кадри. Аз, когато бях директор, персоналът беше 8000 човека. В момента са 4500. Всички те или се пенсионират, или бягат, или просто напускат. Държавата губи от лошото качество на тока, губи от това, че не може да изнася електроенергия, губи енергийна независимост, губи и международен престиж. Сега износът на електроенергия е силно ограничен. И това са пари за хазната, които драстично намаляха. Най-страшното е, че ако всичко това продължи, АЕЦ "Козлодуй" ще фалира. Резултатите, които има в момента централата - прогноза за 1,5 млн. печалба за 2007 г. няма да стигне за реинвестиции и тази година централата ще излезе на минус. Т.е. тя няма да може да се самоиздържа. Това означава, че ще трябва да изключваме реактори заради безопасността.

Можем ли да очакваме срив на енергийната система на България, при една макар и дребна авария?
Проблем ще има, когато дойде моментът за презареждане на реакторите и недай си боже другият да спре при авариен сигнал. Тогава няма да може да се пусне АЕЦ. Защото досега между 6-те реактора имаше връзка и парата, която е необходима за пускане се поемаше от другите реактори. А сега сме поставени пред една такава ситуация, в която в момента работят и двата реактора на пълна мощност. Засега ръководството на централата не смее да каже за тези проблеми, но до месеци те ще изскочат.

Според вас има ли някакви шансове 3 и 4 блок да бъдат пуснати отново?
Ако питате технологично дали могат да се пуснат - да, възможно е за половин година те да бъдат пуснати отново в работа. Но, за да бъдат пуснати иначе, т.е. за да се преразгледат директивите в ЕС, трябва да се появи причина. Тази причина, че не се изнася електроенергия, аз не мога да я приема, защото тя е външна причина. Какъв обаче да бъде аргументът ни пред ЕС? Една от причините трябва да бъде безопасността им, т.е. трябва да се види при спрени 4 реактора, каква е безопасността на АЕЦ Козлодуй като цяло. Какво става с тях, имаме ли достатъчно средства да ги издържаме, получаваме ли достатъчно средства от Европейската комисия? Отговорът е не. И докъде е нивото на безопасността. В това отношение онова, което ще се появи доста скоро е, че няма да има средства за поддържане на безопасността на АЕЦ Козлодуй.

Кой може да представи тези аргументи и пред кого?
Могат да го направят силни политици. Имам предвид следващо правителство, а не тези, които са в момента. Те трябва да излязат на преговори с ЕС, но не с хората от Брюксел , които са чиновници, а с всяка от страните членки на ЕС - с министрите на външните работи. И когато тези страни са обединени и е работено с тях от нашите посолства и се получи адекватно - "да", бихме могли да седнем на преговори. Когато ЕС каже "да", тогава вече България може да поиска преразглеждане на тази част от глава "Енергетика". Но това е един бавен процес, ще минат поне 3 години докато това стане.

Казахте че това правителство не може да го направи, защо?
Защото то можеше да го направи още с идването си на власт. То всъщност го беше заявило в предизборната си кампания. БСП спечели именно с това, че обеща, че едно от нещата, които ще направи е да запазим 3 и 4 реактор. Аз тогава повярвах на моя колега Румен Овчаров и бях убеден, че идвайки като министър на енергетиката ще повдигне въпроса за реакторите. За съжаление се случи обратното, което много ме обиди. И сега тези екшън-планове, които виждам, и тези фирми, които ще бъдат наети да преговарят - това е смешно и несериозно.