Спрените реактори стават още по-опасни

Интервю с Йордан Йорданов, Управител на Консултантска агенция Нуклеон
вестник Сега, 3.10.2002 г.

Г-н Йорданов, като бивш управител на АЕЦ "Козлодуй" как оценявате променената позиция на България за съдбата на 3-и и 4-и блок?
Като цяло смятам, че идеята е умна. И много смела, особено ако с течение на времето се увенчае с резултат.

Но за жалост тя е и изключително рискована. Защото затварянето на глава "Енергетика" с условието да дойде комисия не дава отговор на въпроса какво ще каже тази комисия.

Подозирам, че тя би могла да каже съвсем спокойно, че не всичко е наред. Разбира се, зависи как ще бъде съставена. И най-важното - кога ще дойде. Защото по допълнителното обезопасяване на 3-и и 4-и реактор все още има работа -няколко допълнителни съоръжения по системата за локализиране на авариите, които да позволят постигането на пълен ефект от нея. Освен това тази система трябва да мине два независими одита.

Ако рискът е само този, не изглежда да е чак толкова голям.
Да, но Групата по атомните въпроси, която искаме да ни провери, тепърва ще разработва европейски стандарти за ядрена безопасност. Дори само за да препише стандартите и правилата на МААЕ, ще отидат две години. Иначе досега групата направи два доклада за АЕЦ "Козлодуй", но по отговори на въпроси, които ни беше задавала писмено. На нея тепърва й предстои да прави проверки на място, както искаме ние. Каква ще бъде практиката, методиката на тези проверки, какви ще са в крайна сметка правомощията на Групата по атомните въпроси в бъдеще - всичко това е неясно.

Вие виждате ли друг изход от ситуацията - все пак трябва да договорим съдбата на 3-и и 4-и блок до 31 декември тази година?
Ами да разгледаме меморандума, въз основа на който бе подписано гаранционното споразумение за АЕЦ "Козлодуй" - ратифицирано и от парламента впрочем. Този меморандум влезе и в програмата за модернизацията на 5-и и 6-и блок. И в двата документа пише, че за 3-и и 4-и блок трябва да преговаряме с Евросъюза.

А това означава, че експертна група чрез парламентарната комисия по енергетика трябва да внесе в Народното събрание становище, то да се разгледа от всички политически сили, да се постигне съгласие и да се гласува от пленарна зала. Това трябва да бъде мандатът на нашето правителство. По същия начин трябва да се подбере и съставът на делегацията, която ще преговаря. А защо пък в подготовката на тези становища и на позициите да не участват и неправителствени организации?

В меморандума от 1999 г. ножицата е отворена. Този процес трябва да бъде довършен по същия начин, по който е почнат.

Но и тогава надеждите бяха големи, а се получи всеизвестният резултат. Какви са гаранциите, че както и добре да преговаряме, последното решение няма да бъде негативно за нас. Все пак ние искаме да влезем в ЕС, а не обратното.
Ние на практика още не сме преговаряли. Какво ще каже Ферхойген или който е там на неговото място тогава, ще видим. Но трябва да се възползваме от този вариант. Това ни задължава и законът, с който бе ратифицирано гаранционното споразумение. Този процес трябва да бъде довършен.

Не смятате ли, че вече нямавреме да се водят подобни преговори?
Октомври и ноември са достатъчно време, за да се подготвят тези становища. През това време обаче трябва да се подготвят и да се издадат лицензите за 3-и и 4-и блок. Наскоро бе приет нов Закон за безопасно използване на ядрената енергия, който предвижда тези реактори да могат да получат лиценз с продължителност до 10 години. И това време трябва да се използва за издаването на такъв лиценз.

В ядрените среди е всеизвестно, че българските нормативи и стандарти в ядрената безопасност са доста по-строги и конкретни от правилата на МААЕ, които са, както казват специалистите, "flexible" (гъвкави - бел. ред.). Нека в този лиценз да бъдат записани и подусловия, ако трябва. Но издаването му е особено важно, защото ще даде право на оператора да прави инвестиции за 3-и и 4-и блок. Ако сега се запише конкретен срок за затварянето на 3-и и 4-и блок, не виждам кой директор на централата ще подписва с лека ръка разходи по допълнителното им обезопасяване. А това са много пари - за около 50 млн. долара неща има да се правят още по 3-и и 4-и блок.

Смятам, че този начин, особено след мандат за водене на преговори, даден от парламента, създава далеч по-малко рискове. Лиценз, издаден от единствения регулаторен орган, който по закон има право на това, ще има далеч по-голяма тежест, когато премиерът го покаже в Брюксел. Особено когато може да заяви, че идва да преговаря с мандата, даден му от парламента.

Не смятате ли, че предложението на кабинета дава шанс общността да си създаде свой орган за атомната енергетика, така както има органи за транспорта, земеделието?
Това все още не е наш проблем - ще стане такъв чак през 2006 г. Ние бихме искали Европа да има свои правила в тази област, така както има световни правила. Доколко това ще стане обаче не съм много сигурен. Особено като имате предвид, че и западноевропейските атомни централи ще трябва да се съобразя ват с тях.

Ако беше толкова лесно, досега да беше станало. Да се изработят някакви нови правила и да се съгласуват с всяка от 15-те страни-членки на Евросъюза е като каторжен труд. Във всеки случай е много дълъг процес. МААЕ изработи общи стандарти и правила за около 15 години.

Разбира се, има неща от висшата дипломация, които не знам и не желая да знам. В коридорите на властта политиците може да си обсъждат някакви висши приоритети. Вероятно по-добре преценяват ползата и вредата от един акт. Но ако една цена трябва да бъде платена и тя е такава, трябва да се обясни на хората. И то така да се обясни, че те да виждат ефекта от всичко това - и то в обозримото бъдеще.

Пред българското общество вече не вървят обясненията, че като се затворят реакторите, и няма да има ток. Проблемът е, че след спирането на тези реактори те стават на практика още по-опасни. Тогава ще трябва да отделяме много повече средства за поддържането на безопасността им. А за четири затворени реактора вместо само за два ще трябва да се дават и двойно повече пари.

Работещите в АЕЦ "Козлодуй" пък в никакъв случай не могат да приемат тази неясност. Защото подготовката на един добър оператор на такъв реактор трае от З до 5 години. Ние постоянно трябва да подготвяме оператори, за да поддържаме безопасността. А мотивацията на някого да дойде и да се подготвя за оператор при тази ситуация е много ниска.

Виждате ли някаква връзка между променената позиция и намеренията да се строи нова атомна мощност?
В момента западните страни не развиват ядрена енергетика, в смисъл не изграждат нови централи по две причини. Едната е по-глобална и се корени в алтернативните източници. В света има все още големи залежи от нефт, газ и въглища и тази индустрия трябва да продължи да работи. Ядрената индустрия би могла да я измести от приоритетите.

Другата причина обаче е особено показателна за нашия случай. За термичните централи е прието, че имат среден живот от около 100 години работа. За атомните централи преди години беше казано, че средният им живот е около 30 години. Разликата е доста голяма. Да, но всички западноевропейски държави удвоиха живота на своите атомни централи. В САЩ има централи на 60 години, във Великобритания най-старата навърши 56 години.

А като си строил едно нещо да ти работи 30 години и получаваш лиценз за още 10 или 20 години, все едно че имаш нова централа. При това с далеч по-малко инвестиции, каквито и подобрения и повишавания на безопасността да правиш по нея.

А ние сега ще строим нови централи, затваряйки старата. Всеки знае, че това изисква суми, надхвърлящи 1,5 дори 2 млрд. долара. Изисква поне 10-годишен период за лицензиране на площадката, за проектиране, за подготовка, за строителство, за изпитания, отново за лицензиране. Разбира се, както му казваме българите, гювечът тук е доста по-голям. Но щом Западът е преценил, че е по-добре да се удължава животът на старите централи, не виждам защо ние трябва да правим обратното. Бъдещето е на атомните централи, защото запасите от нефт и газ ще свършат след около 100 години. Тогава човечеството и на първо място американците ще почнат да строят отново атомни електроцентрали, разбира се, от друго поколение и несравнимо по-безопасни.

Интервюто взе Христо Николов